| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| състав - мн. състави, (два) състава, м. 1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията.... |
| съумея - съумееш, мин. св. съумях, мин. прич. съумял, св. — вж. съумявам. |
| съчиня - съчиниш, мин. св. съчиних, мин. прич. съчинил, св. — вж. съчинявам. |
| същина - мн. същини, ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна ... |
| театър - мн. театри, (два) театъра, м. 1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се и... |
| трилър - мн. трилъри, (два) трилъра, м. Филм, който използва специфични изразни средства за възбуждане на силни емоции (тревожно очакване, ... |
| тръпна - тръпнеш, мин. св. тръпнах , мин. прич. тръпнал, несв. 1. Усещам тръпки. Тръпна от студ. 2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпн... |
| трясък - мн. трясъци, (два) трясъка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се до... |
| твърде - нареч. В голяма степен; значително, доста, много. Отношението му е твърде лошо. Искаше твърде много. |
| твърдя - твърдиш, мин. св. твърдях, мин. прич. твърдял, несв.: какво. Заявявам с убеденост, като обикн. доказвам истинността на заявлението... |
| тембър - само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър. |
| тласък - мн. тласъци, (два) тласъка, м. 1. Едно тласкане, удар, натиск, напън. Прозорецът се отвори под тласъка на вятъра. 2. Прен. Подбуда... |
| тостър - мн. тостъри, (два) тостъра, м. Електрически уред за препичане на филийки хляб. |
| тръбач - мн. тръбачи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист. |
| тръбен - тръбна, тръбно, мн. тръбни, прил. 1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ. 2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел. 3. Който е... |
| тръгна - тръгнеш, мин. св. тръгнах, мин. прич. тръгнал, св. — вж. тръгвам. |
| тръкна - тръкнеш, мин. св. тръкнах, мин. прич. тръкнал, св. — вж. тръквам. |
| трънак - мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни. |
| трънен - трънена, трънено, мн. трънени, прил. Който е направен от тръни. • Трънен венец. Тежко изпитание, мъка. |
| трънка - мн. трънки, ж. 1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод. 2. Плодът на това растение. |