-----о- - Намерени са 236 думи от търсенето |
плейбой - плейбоят, плейбоя, мн. плейбои, м. Мъж, който води богат живот, изпълнен с контакти, развлечения, срещи с жени, спорт и др. |
подскок - мн. подскоци, (два) подскока, м. Лек скок нагоре; подскачане. |
подслон - мн. подслони, (два) подслона, м. 1. Покрито място за добитък; сайвант. 2. Прен. Само ед. Убежище. Давам подслон. Търся подслон. |
полигон - мн. полигони, (два) полигона, м. 1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др. 2. Прен... |
полунощ - полунощта, мн. полунощи, ж. Времето около дванайсет часа през нощта. // прил. полунощен, полунощна, полунощно, мн. полунощни. |
полутон - мн. полутонове, (два) полутона, м. 1. Половин тон в музиката. 2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина. |
построя - построиш, мин. св. построих, мин. прич. построил, св. — вж. построявам. |
потихом - нареч. Разг. Тихо, леко. |
преброя - преброиш, мин. св. преброих, мин. прич. преброил, св. — вж. преброявам. |
предлог - мн. предлози, (два) предлога, м. 1. Спец. Неизменяема дума, която е разположена пред име и показва включването му в отношения, връ... |
престой - престоят, престоя, мн. престои, (два) престоя, м. 1. Престояване. 2. Спиране на работата за известно време не по вина на работника... |
престол - мн. престоли, (два) престола, м. 1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и др.; трон. 2. Власт на м... |
престоя - престоиш, мин. св. престоях, мин. прич. престоял, св. — вж. престоявам. |
приплод - само ед. Потомство на добитък. Малък приплод. |
присвоя - присвоиш, мин. св. присвоих, мин. прич. присвоил, св. — вж. присвоявам. |
притвор - обикн. ед. Част от черква при централния вход срещу олтара. |
простор - мн. простори, м. 1. Обширно, свободно пространство. Обичам да се разхождам на простор. 2. Прен. Широта, свобода за действие. Прост... |
псевдо- - Първа съставна част на думи, която има значение мним, лъжлив, напр. превдокултура, псевдофилософ, псевдонаука и др. |
ревизор - мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач.). // прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски. |
рубинов - рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен. |