| -----а- - Намерени са 1078 думи от търсенето |
|---|
| потягам - потягаш, несв. и потегна, св.; какво. Разг. Стягам, правя ремонт на нещо остаряло, износено. Потягам каруцата. |
| почакам - почакаш, св. — вж. почаквам. |
| почивам - почиваш, несв. и почина, св. 1. Не работя. 2. Прен. Лежа умрял. Почивайте в мир! 3. Само св. Умирам. Всичките му близки починаха. ... |
| почитам - почиташ, несв. и почета, св.; какво/кого. Изпитвам или проявявам почит към някого или към нещо; уважавам. Почитам майка си и баща ... |
| прасвам - прасваш, несв. и прасна, св.; кого/ какво. Праскам еднократно. Прасвам го по главата. |
| преврат - мн. преврати, (два) преврата, м. 1. Рязък поврат, прелом в развоя на нещо. Преврат в образованието. 2. Коренна (насилствена) промя... |
| преглас - мн. прегласи, (два) прегласа, м. Спец. Преминаване на един звук в друг. |
| прехлас - само ед. 1. Силен унес; захлас. 2. Възторг, възхищение. |
| прибран - прибрана, прибрано, мн. прибрани, прил. 1. Скромен, тих. Прибран човек. 2. Който подрежда нещата си; спретнат, подреден. |
| приемам - приемаш, несв. и приема, св. 1. Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма. 2. Кого. Прав... |
| призван - призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител. |
| признак - мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, зна... |
| признат - призната, признато, мн. признати, прил. Възприет и утвърден от обществото като положителен. Признат политик. |
| призная - признаеш, мин. св. признах, мин. прич. признал, св. — вж. признавам. |
| призрак - мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др., който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци. |
| приклад - мн. приклади, (два) приклада, м. Задна широка част на пушка. |
| припвам - припваш, несв. и припна, св. Започвам да припкам. |
| припкам - припкаш, несв. Тичам леко, с подска-чания. Децата припкат по двора. |
| пристав - мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък. • Съдебен пристав. Съдия-изпълнител. |
| прихвам - прихваш, несв. и прихна, св. Внезапно започвам да се смея неедържано; разсмивам се. |