| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| засявка - мн. засевки, ж. Спец. Изкуствено отглеждане на бактерии, микроби и др. микроорганизми за някакво изследване. |
| затегна - затегнеш, мин. св. затегнах, мин. прич. затегнал, св. - вж. затягам. |
| затлача - затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам. |
| затулям - затуляш, несв. Затулвам. |
| захладя - захладиш, мин. св. захладих, мин. прич. захладил, св. - вж. захлаждам. |
| зацапам - зацапаш, св. - вж. зацапвам. |
| зачевам - зачеваш, несв. и зачена, св. 1. Оплождам се, забременявам. 2. Остар. Започвам, поставям началото на нещо. // същ. зачеване, ср. |
| зашивам - зашиваш, несв. и зашия, св.; какво. 1. Съединявам с шиене две части, обикн. от плат; съшивам или прикачвам. Заших страничния ръб. ... |
| заяквам - заякваш, несв. и заякна, св. 1. Ставам по-здрав, по-як, по-устойчив физически, психически, духовно. В казармата заякна психически ... |
| звъника - само ед. Вид билка - жълт кантарион. |
| заахкам - заахкаш, св. — еж. заахквам. |
| забавно - нареч. По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно. |
| забавям - забавяш, несв. и забавя, св. 1. Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход. 2. Какво/кого. З... |
| забагря - забагриш, мин. св. забагрих, мин. прич. забагрил, св. — вж. забагрям. |
| забежка - мн. забежки, ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от сем... |
| забивам - забиваш, несв. и забия, св. Започвам да бия. Сърцето му заби силно. Камбаната заби бързо. |
| забирам - забираш, несв. и забера, св. 1. Какво. Започвам да бера. Вчера сме забрали черешата. 2. Загноявам. Раната забра. 3. Диал. Когокакв... |
| заблатя - заблатиш, мин. св. заблатих, мин. прич. заблатил, св. — вж. заблатявам. |
| заблуда - мн. заблуди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда. • В заблуда съм. Имам... |
| заблудя - заблудиш, мин. св. заблудих, мин. прич. заблудил, св. — вж. заблуждавам. |