---ъ---- - Намерени са 174 думи от търсенето |
впръскам - впръскаш, св.— вж. впръсквам. |
встъпвам - встъпваш, несв. и встъпя, св. ; в какво.1. Постъпвам, влизам, включвам се. Встъпвам в редовете на армията.2. Почвам, почвам да пра... |
втръсвам - втръсваш, несв. и втръсна, св.1. За ядене, пиене — омръзвам, опротивявам от продължителна употреба. И най-вкусното ядене накрая вт... |
гълъбица - мн. гълъбици, ж.Женски гълъб. |
домъквам - домъкваш, несв. и домъкна, св. 1. Какво/кого. Донасям с мъкнене или с много усилия. Едва домъкнах дървата. 2. Кого. Довеждам насил... |
допълвам - допълваш, несв. и допълня, св. 1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чин... |
задължен - задължена, задължено, мн. задължени, прил. 1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята. 2.... |
закъснея - закъснееш, мин. св. закъснях, мин. прич. закъснял, св. - вж. закъснявам. |
запъртък - мн. запъртъци, (два) запъртъка, м. Яйце, от което не се е излюпило пиле. |
заръчвам - заръчваш, несв. и заръчам, св. Поръчвам. |
забързам - забързаш, св. — вж. забързвам. |
забързан - забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки. |
забъркам - забъркаш, св. — вж. забърквам. |
забъркан - забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва д... |
завъждам - завъждаш, несв. и завъдя, св. 1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година зав... |
завързак - мн. завързаци, м. 1. Недоразвит плод. 2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи. |
завързан - завързана, завързано, мн. завързани, прил. 1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една мно... |
завъртам - завърташ, несв. и завъртя, св. 1. Какво/кого. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам д... |
завършек - мн. завършеци, м. Завършък. |
завършен - завършена, завършено, мн. завършени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид. // ... |