| ---в--- - Намерени са 119 думи от търсенето |
|---|
| развоен - развойна, развойно, мн. развойни, прил. Който се намира в период на развитие, на развой. |
| развозя - развозиш, мин. св. развозих, мин. прич. развозил, св. — вж. развозвам. |
| разврат - само ед. 1. Безразборни полови връзки. Мразя разврата. 2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост. |
| сайвант - мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта. |
| славист - мн. слависти, м. Специалист по славистика. |
| сливова - мн. сливови, ж. 1. Само ед. Сливова ракия. 2. Порция сливова ракия. |
| стоваря - стовариш, мин. св. стоварих, мин. прич. стоварил, св. — вж. стоварвам. |
| тревога - мн. тревоги, ж. 1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги. 2. Сигнал и положен... |
| тревожа - тревожиш, мин. св. тревожих, мин. прич. тревожил, несв.; кого/ какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите ... |
| удавник - мн. удавници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника. |
| шалвари - само мн. Силно набрани в кръста и дънести горни гащи, които се носят от туркини, помакини и циганки. |
| отявлен - отявлена, отявлено, мн. отявлени, прил. Обикн. пренебр. Който има силно проявени качества; открит, явен. Отявлен монархист. |
| позволя - позволиш, мин. св. позволих, мин. прич. позволил, св. — вж. позволявам. |
| посветя - посветиш, мин. св. посветих, мин. прич. посветил, св. — вж. посвещавам. |
| превозя - превозиш, мин. св. превозих, мин. прич. превозил, св. — вж. превозвам. |
| проверя - провериш, мин. св. проверих, мин. прич. проверил, св. — вж. проверявам. |
| провеся - провесиш, мин. св. провесих, мин. прич. провесил, св. — вж. провесвам. |
| провися - провисиш, мин. св. провисих, мин. прич. провисил, св. — вж. провисвам. |
| псевдо- - Първа съставна част на думи, която има значение мним, лъжлив, напр. превдокултура, псевдофилософ, псевдонаука и др. |
| сговоря - сговориш, мин. св. сговорих, мин. прич. сговорил, св. — вж. сговарям. |