---в---- - Намерени са 199 думи от търсенето |
четворка - мн. четворки. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или университет за добра степен на усвояване на учебния материал. ... |
червясам - червясаш, св. — вж. червясвам. |
оскверня - оскверниш, мин. св. оскверних, мин. прич. осквернил, св. — вж. осквернявам. |
очевиден - очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък. |
очевидец - мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел. |
поевтиня - поевтиниш, мин. св. поевтиних, мин. прич. поевтинил, св. - вж. поевтинявам. |
подвижен - подвижна, подвижно, мн. подвижни, прил. 1. Който може да се мести. 2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив. // същ. подвиж... |
подводен - подводна, подводно, мн. подводни, прил. 1. Който се намира под водата. Подводни скали. 2. Който действа под водата. Подводна лодка... |
посветен - посветена, посветено, мн. посветени, прил. 1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея. 2. За художествено и... |
посвоему - нареч. По свой начин. |
почвовед - мн. почвоведи, м. Човек, който се занимава с изследване на почвата (в 1 знач.). |
появя се - появиш се, мин. св. появих се, мин. прич. появил се, св. — вж. появявам се. |
преводен - преводна, преводно, мн. преводни, прил. Който е преведен от един език на друг. Преводен роман. |
преводим - преводима, преводимо, мн. преводими, прил. Който може да бъде преведен на друг език. |
проветря - проветриш, мин. св. проветрих, мин. прич. проветрил, св. — вж. проветрявам. |
провизии - само мн. Хранителни продукти, хранителни припаси. |
провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик. |
сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет. |
словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |