Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---в---- - Намерени са 199 думи от търсенето
четворка - мн. четворки. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или университет за добра степен на усвояване на учебния материал. ...
червясам - червясаш, св. — вж. червясвам.
оскверня - оскверниш, мин. св. оскверних, мин. прич. осквернил, св. — вж. осквернявам.
очевиден - очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.
очевидец - мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.
поевтиня - поевтиниш, мин. св. поевтиних, мин. прич. поевтинил, св. - вж. поевтинявам.
подвижен - подвижна, подвижно, мн. подвижни, прил. 1. Който може да се мести. 2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив. // същ. подвиж...
подводен - подводна, подводно, мн. подводни, прил. 1. Който се намира под водата. Подводни скали. 2. Който действа под водата. Подводна лодка...
посветен - посветена, посветено, мн. посветени, прил. 1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея. 2. За художествено и...
посвоему - нареч. По свой начин.
почвовед - мн. почвоведи, м. Човек, който се занимава с изследване на почвата (в 1 знач.).
появя се - появиш се, мин. св. появих се, мин. прич. появил се, св. — вж. появявам се.
преводен - преводна, преводно, мн. преводни, прил. Който е преведен от един език на друг. Преводен роман.
преводим - преводима, преводимо, мн. преводими, прил. Който може да бъде преведен на друг език.
проветря - проветриш, мин. св. проветрих, мин. прич. проветрил, св. — вж. проветрявам.
провизии - само мн. Хранителни продукти, хранителни припаси.
провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик.
сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига...
словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет.
словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: