| --ш-- - Намерени са 64 думи от търсенето |
|---|
| чешма - мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклон... |
| чушка - мн. чушки. 1. Плодът на растението пипер; пиперка. 2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушу... |
| шашав - шaшава, шaшаво, мн. шaшави, прил. Разг. Шантав, завеян, занесен. // същ. шaшавост, шашавосттa, ж. |
| шашка - мн. шашки, ж. Остар. Сабя. |
| шашма - мн. шашми, ж. Разг. 1. Шашарма. 2.Непознат, неизвестен предмет, обикн. свързан с техниката. Вземи тая шашма и я включи в мрежата. ... |
| шушна - шушнеш, шушнах, шушнал. 1. Разг. Говоря много тихо, шептейки; шепна , шушукам. 2. Издавам лек тих звук; шумоля. |
| отшия - отшиеш, мин. св. отших, мин. прич. отшил, св. — вж. отшивам. |
| пошия - пошиеш, мин. св. поших, мин. прич. пошил, св. — вж. пошивам. |
| шишко - мн. шишковци. Разг. Пренебр. Шишкав човек. |
| Вишну - (санскр. Vinu)Рел. В индуизма - вторият от Тримуртите, аспектът на бог като поддръжник на света, който има десет аватара (Рама, Кр... |
| душен - душна, душно, мн. душни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност. |
| кушия - мн. кушии, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден). • На кушия. Много набързо, с голямо притеснение. Всичко ... |
| пушек - мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина. 2. Прен. Разг. О... |
| пушен - пушена, пушено, мн. пушени, прил. Който е консервиран чрез пушене. Пушени кренвирши. |
| дюшек - мн. дюшеци, (два) дюшека, м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа). |
| лишей - лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по корат... |
| лишен - лишна, лишно, мн. лишни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен. • За лишен път. Разг. За последен път. За лишен път те м... |
| мешин - само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча. // прил. мешинен, мешинена, мешинено, мн. мешинени. |
| пишещ - пишеща, пишещо, мн. пишещи, прил. Който пише. Пишещият тези редове човек. • Пишеща машина. Машина с клавиши за писане на текст. |
| решен - решена, решено, мн. решени, прил. Който се е решил, осмелил се е. При такива обстоятелства човек е решен на всичко. |