| --т-- - Намерени са 194 думи от търсенето |
|---|
| устна - мн. устни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни. |
| цитат - мн. цитати, (два) цитата, м. Точна, буквална извадка от текст, която се използва за потвърждение на изказано мнение. |
| цитра - мн. цитри, ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон. |
| чатал - мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста на... |
| читак - мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин. |
| четка - мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косм... |
| читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял. |
| шатра - мн. шатри, ж. Шатър. |
| шетам - шеташ, несв. 1.Извършвам къщната работа. Тя обича да шета. 2.На кого. Слугувам, обслужвам. Момите шетаха на баща си. 3.Разг. Прене... |
| щатен - щатна, щатно, мн. щатни, прил. Който се отнася до щат. Щатен служител. Щатна длъжност. Щатни таблици. Съвкупност от взаимно свърза... |
| янтар - само ед. Вкаменена смола с жълт цвят; кехлибар. // прил. янтарен, янтарна, янтарно, мн. янтарни. Янтарна огърлица. Янтарни зърна. |
| остен - мн. остени, (два) остена, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи. |
| остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |
| оттук - нареч. 1. От това място. Оттук ще продължиш сам. 2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града. 3. От т... |
| петно - мн. петна, ср. 1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна. 2. Изцапано място върху повърхност. На покривката ... |
| питон - мн. питони, (два) питона, м. Голяма тропическа неотровна змия. |
| потен - потна, потно, мн. потни, прил. 1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха. 2. Прен. Който е покрит със ситни ... |
| потир - мн. потири, (два) потира, м. Обредна чаша за причастие. |
| поток - мн. потоци, (два) потока, м. 1. Малка река в планината. 2. Прен. Обикн. ед. Съвкупност от много движещи се в една посока хора, жив... |
| потон - мн. потони, (два) потона, м. Диал. Горна част на жилищно помещение; таван. // прил. потонен, потонна, потонно, мн. потонни. |