| --с------ - Намерени са 212 думи от търсенето |
|---|
| пословица - мн. пословици, ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение. |
| послужвам - послужваш, несв. и послужа, св.; на кого/на какво. Служа, необходим съм в определен случай с конкретна цел. Ще ми послужиш за прим... |
| послушвам - послушваш, несв. и послушам, св. 1. Какво/кого. Слушам малко, за кратко време. Послушай вятъра в комина. 2. Кого. Слушам, покорява... |
| посолявам - посоляваш, несв. и посоля, св.; какво. Соля малко, до необходимия вкус. |
| посрамвам - посрамваш, несв. и посрамя, св.; кого/какво. Подлагам на присмех, на срам; предизвиквам срам у някого. Посрамих момичето. |
| постамент - мн. постаменти, (два) постамента, м. Каменна или бетонна поставка под паметник, колона и др. |
| постановя - постановиш, мин. св. постанових, мин. прич. постановил, св. — вж. постановявам. |
| постарому - нареч. По стар начин, навик; както по-рано. Всичко тече постарому. |
| пострадам - пострадаш, св. — вж. пострадвам. |
| постройка - мн. постройки, ж. 1. Само ед. Построяване. 2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка. 3. Строеж на художествено... |
| пустосвам - пустосваш, несв. и пустосам, св.; кого/ какво. Разг. Кълна, ругая. Стига си я пустосвал! |
| ресторант - мн. ресторанти, (два) ресторанта, м. Заведение за обществено хранене със сервитьор. Отивам да ям на ресторант. // прил. ресторантс... |
| рисувален - рисувална, рисувално, мн. рисувални, прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище. |
| рисувачка - мн. рисувачки, ж. Жена рисувач. |
| фасонирам - фасонираш, несв. и св.; какво. Придавам фасон, форма. |
| чествувам - чествуваш, несв. Чествам. |
| шествувам - шествуваш, несв. Шествам. // същ. шествуване, ср. |
| щастливец - мн. щастливци, м. 1.Щастлив човек. 2.Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които с... |
| щастливка - мн. щастливки, ж. Жена щастливец. |
| песнопоен - песнопойна, песнопойно, мн. песнопойни, прил. Който пее хубаво. |