| --с----- - Намерени са 293 думи от търсенето |
|---|
| абсурден - абсурдна, абсурдно, мн.абсурдни. Който не съответства, на общото разбиране. |
| аксесоар - мн. аксесоари, (два) аксесоара.Дребен второстепенен предмет, вещ която служи за допълване или украсяване на друг, главен предмет. |
| ансамбъл - мн. ансамбли, (два) ансамбъла.1. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло.2. Музикален, артистичен или спортен колектив... |
| абсорбер - (нем. Absorber по лат. absorbeo 'поглъщам')1. Хим. Абсорбент.2. Техн. Уред за поглъщане на химически или битови пари. |
| аксиален - (фр. axial 'осов' по лат. axis 'ос')Който се отнася до ос; осов. |
| -астения - (по а- + гр. sthenos 'сила')Втора сьставна част на сложни думи - медицински термини за означаване 'липса на сила... |
| бастисам - бастисаш.- вж. бастисвам. |
| беседвам - беседваш.Водя беседа (в 1 знач.). |
| беснувам - беснуваш.Остар. Беснея. |
| бисквита - мн. бисквити, ж.Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.// прил. бисквитен, ... |
| весталка - мн. весталки, ж.Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън. |
| въстаник - мн. въстаници, м.Участник във въстание.// прил. въстанически, въстаническа, въстаническо, мн. въстанически. |
| вясна се - веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св.- вж. вясвам се. |
| весна се - веснеш се, веснах се, веснал се.Вясна се. |
| височина - мн. височини, ж.1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.3. Спец. В геометрията — перп... |
| въставам - въставаш, несв. и въстана, св.1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.2. Обявявам се решително против; протестирам. |
| въстание - мн. въстания, ср.Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание. |
| василевс - (гр. basileus) Ист.1. Вожд, цар в Омирово време.2. Византийски император. |
| василиск - вж. базилиск. |
| господар - господарят, господаря, мн. господари, м.1. Остар. Владетел, властелин.2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни ... |