--п-- - Намерени са 157 думи от търсенето |
ампер - мн. ампери, (два) ампера.Във физиката - единица за измерване на силата на елктрическия ток. |
ампир - Архитектурен стил, възникнал в Франция през ХVIII -началото на XIX век, който подражава на антични образци. |
аспра - мн. аспри.Дребна средновековна сребърна монета; бодка, дукато. |
аспид - (по гр. aspis, -idos)Геол. Вид скала, от която се получават плочи за покриви, за писане и др. |
дипла - мн. дипли, ж. 1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу. 2. Вдлъбнато място в зем... |
допра - допреш, мин. св. допрях, мин. прич. допрял, св. — вж. допирам. |
дупка - мн. дупки, ж. 1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише. 2. Издълбана вдлъбнатина с ов... |
дупча - дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого. 1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената... |
жупан - мн. жупани, м. Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало. |
запия - запиеш, мин. св. запих, мин. прич. запил, св. - вж. запивам. |
запра - запреш, мин. св. запрях, мин. прич. запрял, св. - вж. запирам. |
запад - само ед. 1. Една от четирите посоки на света — където залязва слънцето. Трябва да се движиш на запад. 2. Страните от Западна Европ... |
запас - мн. запаси, (два) запаса, м. 1. Обикн. ед. Всичко, което е за резерв, натрупано, събрано за използване. Запас от храна. Имаме запа... |
запек - само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек. |
запис - мн. записи, (два) записа, м. 1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по села... |
запой - запоят, запоя, мн. запои, (два) запоя, м. Продължително пиене на алкохол и напиване. Снощи у тях имаше запой. |
запор - мн. запори, (два) запора, м. Спец. 1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и под.) или с имущество. Сложили му запор на... |
запоя - запоиш, мин. св. запоих, мин. прич. запоил, св. — вж. запоявам. |
зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.). |
зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи. |