--н--а - Намерени са 48 думи от търсенето |
баница - мн. баници.Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава,... |
банела - (фр. baleine, букв. 'кит', чрез метатеза)Еластична пръчица за изпъване на част от облеклото, като корсажи, яки, колани (... |
Венера - (рус. Венера от лат. Venus, -eris)1. Мит. Древноримска богиня на любовта и красотата, съответна на гръцката Афродита.2. Aстpoн. Вт... |
генеза - само ед.Генезис. |
донеса - донесеш, мин. св. донесох, мин. прич. донесъл, св. — вж. донасям. |
женица - мн. женици, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.). |
занеса - занесеш, мин. св. занесох, мин. прич. занесъл, св. - вж. занасям. |
зеница - мн. зеници, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници. • Пазя като зеницата... |
ханъма - мн. ханъми, ж. Женена туркиня; кадъна. |
контра - нареч. Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра. |
монета - мн. монети, ж. Метален паричен знак; пара. Златна монета. // прил. монетен, монетна, монетно, мн. монетни. • Вземам за чиста монет... |
основа - мн. основи, ж. 1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж. 2. Главна част на действие. 3. Само мн. Изход... |
означа - означиш, мин. св. означих, мин. прич. означил, св. — вж. означавам. |
изнеса - изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изнесъл, св. — вж. изнасям. |
изнижа - изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изнизал, св. — вж. изнизвам. |
каната - мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца. |
канава - само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на с... |
канара - мн. канари, ж. 1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари. 2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара ч... |
канела - само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарст... |
манара - мн. манари, ж. Диал. Секира, брадва, топор. // същ. умал. манарче, мн. манарчета, ср. |