| --и-а - Намерени са 51 думи от търсенето |
|---|
| анима - (лат. anima 'душа')Псих. „Женската" страна от психиката. |
| Атина - (гр. собств. Athene)Мит. Древногръцка богиня на мъдростта, покровителка на науките и изкуствата, Минерва в древноримската митологи... |
| ближа - ближеш, мин. св. близах, мин. прич. близал, несв.; какво.Прокарвам език по повърхността. Котката ближе малките си.— ближа се.1. Бл... |
| впиша - впишеш, мин. св. вписах, мин. прич. вписал, св.— вж. вписвам. |
| гнида - мн. гниди, ж.Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.// прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави. |
| гриза - гризеш, мин. св. гризах, мин. прич. гризал, несв.1. Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене.... |
| глина - само ед.Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, склуптурата и строителството.// прил. глинен. |
| грива - мн. гриви, ж.Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни. |
| грижа - мн. грижи, ж.1. Безпокойство, притеснение, свързани с постоянни мисли за нещо обикн. неприятно. Имам грижи. Грижата как да ги изхр... |
| движа - движиш, мин. св. движих, мин. прич. движил, несв.; какво. 1. Премествам, променям положението. Движа показалката по картата. 2. Мъ... |
| дрипа - мн. дрипи, ж. 1. Откъсната част, парче от дреха; парцал. 2. Разкъсана, изпокъсана дреха. 3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек. 4. Пре... |
| егида - само ед. • Под егидата на (кого/какво). Под защитата, покровителството, ръководството (на някого или на някоя институция). Конфере... |
| етика - само ед. 1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми. 2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва... |
| жрица - мн. жрици, ж. Жена жрец. |
| злина - мн. злини, ж. 1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини. 2. Оби... |
| ивица - мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Ч... |
| отида - отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
| обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та... |
| обица - мн. обици, ж. Обеца. |
| окича - окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам. |