| --а-- - Намерени са 186 думи от търсенето |
|---|
| граве - (ит. grave от лат. gravis 'тежък')Муз. Тежко, тържествено, в бавно темпо. |
| гранд - (исп. grande по лат. grandis 'голям')Испански благородник. |
| гуано - (исп. guano от кечуа)1. Естествен тор от изпражненията на морски птици край Южна Америка и Африка.2. Тор от отпадъчни рибни и живо... |
| двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
| драже - мн. дражета, ср. 1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шо... |
| драка - мн. драки, ж. 1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките. 2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите... |
| драма - мн. драми. ж. 1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма з... |
| дращя - дращеш и дращиш, мин. св. драсках, дращих, мин. прич. драскал, дращил, несв. 1. Драскам. 2. Разг. За звук — дразня слуха със своят... |
| евала - междум. Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание. |
| емайл - само ед. 1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия. 2. Спец. В медицината — вещество, с к... |
| ешарп - мн. ешарпи, (два) ешарпа, м. Вид шалче от фина материя. |
| знаен - знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край. |
| злато - само ед. 1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина ... |
| златя - златиш, мин. св. златих, мин. прич. златил, несв.; какво. Позлатявам. |
| знаме - мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, органи... |
| знача - значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му зн... |
| опаша - опашеш, мин. св. опасах, мин. прич. опасал, св. - вж. опасвам. |
| отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
| обадя - обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам. |
| обаче - съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщат... |