| -у-- - Намерени са 111 думи от търсенето |
|---|
| руно - мн. руна, ср. 1. Неразчепканата остригана вълна на една овца. 2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка. |
| чудо - мн. чудеса. 1. Необикновено, свръхестествено явление. 2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност... |
| будя - будиш, будих, будил.1. Прекъсвам нечий сън.2. Прен. Предизвиквам, възбуждам.- будя се. Събуждам се. |
| буен - буйна, буйно, мн. буйни.1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър.2. Пълен с жизненост и енергия.3. Неубоздан, неук... |
| буля - мн. були. Диал.1. Съпругата на чичо.2. Всяка омъжена немлада жена. |
| бунт - бунтът, бунта, мн. бунтове, (два) бунта, м.1. Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.2.... |
| буре - мн. бурета.Малка бъчва. |
| буря - мн. бури.1. Силен, стихиен вятър обикн. придружен с дъжд или сняг. Снежна буря.2. Прен. Изблик на силни преживявания и вълнения.3.... |
| губя - губиш, мин. св. губих, мин. прич. губил, несв.1. Какво. Преставам да имам, да притежавам. Много често губя ключовете си.2. Какво/к... |
| гудя - гудиш, мин. св. гудих, мин. прич. гудил, св.— вж. гуждам. |
| гуру - (санскр. guru)Духовен учител в Индия. |
| души - само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята? |
| дуел - мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел. |
| дует - мн. дуети, (два) дуета, м. 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон". 2. Музикална творба, ... |
| жуля - жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв. 1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня. 2.... |
| жумя - жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв. 1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина. 2. Стоя със затворени очи. ... |
| жури - мн. журита, ср. 1. Комисия от специалисти, която оценява участниците и определя първенците в състезания, конкурси и под. 2. Спец. ... |
| куче - мн. кучета, ср. 1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куч... |
| кубе - мн. кубета, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета. |
| култ - култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Апол... |