Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-у----- - Намерени са 162 думи от търсенето
пуля се - пулиш се, мин. св. пулих се, мин. прич. пулил се, несв. Разг. Разтварям широко очи; ококорвам се.
пункция - мн. пункции, ж. Спец. Пробождане с куха игла в някоя част на тялото, за да се изтегли събрана течност или газове.
пустиня - мн. пустини, ж. 1. Безлюдно и безводно място със сух климат, с пясъци и с оскъдна растителност на места. Пустинята Гоби. 2. Безлюд...
пушечен - пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил. 1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел. 2. Който е предназначен за пушка...
рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор.
рубинен - рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил. 1. Който е направен с рубини. Рубинено колие. 2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка к...
руменея - руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв. 1. Ставам румен; поруменявам. 2. Руменея се. — руменея се. Червенея се.
рушител - рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач.).
сушилня - мн. сушилни, ж. 1. Помещение, в което се суши нещо. Сушилня за тютюн. 2. Пещ за сушене на плодове и зеленчуци.
сувенир - мн. сувенири, (два) сувенира, м. Малък предмет за спомен. Трябва да купя някакви сувенири за моите приятели. // прил. сувенирен, с...
суверен - мн. суверени, м. Независим владетел.
суетлив - суетлива, суетливо, мн. суетливи, прил. Суетен. // нареч. суетливо. // същ. суетливост, суетливостта, ж.
сутерен - мн. сутерени, (два) сутерена, м. Полу-подземен етаж, който се използва за живеене или за магазини. // прил. сутеренен, сутеренна, ...
сушилен - сушилна, сушилно, мн. сушилни, прил. Който е предназначен за сушене. Сушилна инсталация.
туземец - мн. туземци, м. Туземен жител.
туземен - туземна, туземно, мн. туземни, прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи).
функция - мн. функции, ж. 1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подб...
хулител - хулителят, хулителя, мн. хулители, м. Човек, който хули. // прил. хулителски, хулителска, хулителско, мн. хулителски.
цупя се - цупиш се, цупих се, цупил се. 1. С мимика изразявам недоволството си. 2. Недоволствам, сърдя се, мръщя се.
чудесен - чудесна, чудесно, мн. чудесни, прил. 1.Който се стличава с превъзходни качества,с голяма красота; съвършен, прекрасен. 2. Който се...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: