| -ра- - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| арап - мн. арапи. Остар.1. Чернокож човек.2. Арабин. |
| арат - (рус. арат от монг.)Скотовъдец, пастир в Монголия. |
| брак - бракът, брака, мн. бракове, (два) брака.Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт.// при... |
| бран - бранта. само ед.Остар. Война, битка. |
| брат - братът, брата, мн. братя.1. Син по отношение на другите деца от едни и същи родители.2. Близък човек; другар, приятел, съмишленик.... |
| вран - врана, врано, мн. врани, прил.За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон. |
| враг - врагът, врага, мн. врагове, м.1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг.2. Военен противн... |
| врат - вратът, врата, мн. вратове, (два) врата, м.Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.2. Само задна... |
| врач - врачът, врача, мн. врачове, м.Мъж, който врачува или лекува с билки. |
| град - градът, града, само ед., м.Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град. |
| грак - гракът, грака, само ед., м.Название на крясъка, издаван от някои птици, като врана, гарван, патица и др. |
| грам - грамът, грама, мн. грамове, (два) грама, м.Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама. |
| граф - графът, графа, мн. графове, м.Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла. |
| грах - грахът, граха, само ед., м.Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варен... |
| гран - (нем. Gran от лат. granum 'зърно')Фарм. Единица аптекарско тегло, равна на около 0,0622 г. |
| драг - драга, драго, мн. драги, прил. 1. Който вдъхва нежност, радост, приятелство, любов; мил, скъп, свиден, желан. Драги приятели. Той ... |
| зрак - зракът, зрака, само ед., м. 1. Слаба светлина. Лунен зрак. 2. Прен. Зрение. // прил. зрачен, зрачна, зрачно, мн. зрачни. |
| оран - оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна... |
| орач - мн. орачи, м. Човек, който оре земята. // прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. орачески. |
| край - краят, края, мн. краища, (два) края, м. 1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на ... |