| -л--- - Намерени са 136 думи от търсенето |
|---|
| плюна - плюнеш, мин. св. плюнах, мин. прич. плюнал, св. — вж. плюя. |
| плява - само ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури. • Отделям зърното от плявата. Отделям съществен... |
| сласт - сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот. // прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни. |
| сложа - сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. - вж. слагам. |
| слюда - мн. слюди, ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видо... |
| слава - само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата... |
| славя - славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-ши... |
| слама - само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата. // п... |
| слана - само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията. |
| слани - мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана. |
| следа - мн. следи, ж. 1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др.) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по сле... |
| слива - мн. сливи, ж. 1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се... |
| слуга - мн. слуги, м. 1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги. 2. Прен... |
| служа - служиш, мин. св. служих, мин. прич. служил, несв. 1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар... |
| случа - случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам. |
| сляза - слезеш, мин. св. слязох, мин. прич. слязъл, св. — вж. слизам. |
| тлака - мн. тлаки, ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село... |
| улика - мн. улики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики. |
| улица - мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Ж... |
| улича - уличиш, мин. св. уличих, мин. прич. уличил, св. — вж. уличавам. |