Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-л----- - Намерени са 192 думи от търсенето
слънчев - слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слън...
тлъстея - тлъстееш, мин. св. тлъстях, мин. прич. тлъстял, несв. Ставам тлъст (в 1 и 5 знач.). Доходите им тлъстеят.
хлъзвам - хлъзваш, несв. и хлъзна, св. Хлъзгам веднъж или поединично. — хлъзвам се/хлъзна се. Хлъзгам се веднъж или поединично.
хлъзгав - хлъзгава, хлъзгаво, мн. хлъзгави, прил. По който лесно се хлъзга; плъзгав. Хлъзгави стъпала.
хлъзгам - хлъзгаш, несв.; какво. Движа по гладка повърхност, която не оказва съпротивление. Хлъзгам чантата по снега. — хлъзгам се. 1. Движа...
хлътвам - хлътваш, несв. и хлътна, св. 1. Вмъквам се, вдълбавам се навътре. Дъската на пода е хлътнала. Коремът му е хлътнал. 2. Пропадам на...
хлъцвам - хлъцваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично. • Хлъцвам/хлъцна от изненада. Силно се изненадвам, оставам учуден.
близост - близостта, само ед. ж.1. Малка отдалеченост.2. Близки отношения.
блондин - мн. блондини, м.Русокос мъж със сини очи.
влечуго - влечуги, ср.1. Гръбначно животно, кето влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.2. Прен. Пренебр...
глезльо - мн. глезльовци, м.Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези.
глупост - глупостта, мн. глупости, ж.1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.2. Глупава пос...
злоблив - злоблива, злобливо, мн. злобливи, прил. Злобен.
злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ...
клаксон - мн. клаксони, (два) клаксона, м. 1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона. 2. Звукът, изда...
клакьор - мн. клакьори, м. 1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много ш...
класьор - мн. класьори, (два) класьора, м. 1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове. 2. Канц...
клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к...
клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клокоча - клокочиш,.мин. св. клокочих, мин. прич. клокочил, несв. 1. За течност — вря силно и издавам характерен шум. Супата клокочи. 2. За ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: