| -е--- - Намерени са 417 думи от търсенето |
|---|
| вещер - мн. вещери, м.В българската митология — магьосник, зъл дух. |
| векил - (тур. vekil от ар.)Ист. Пълномощник, повереник, агент.// прил. векилски. |
| велен - (фр. velin 'фина щавена кожа')Най-хубавият вид пергамент.// прил. веленов.веленова хартия - бяла гланцирана хартия. |
| венди - (нем. Wende)Немско име на западните славяни, населявали цяла Източна Германия; изтребени или понемчени през XII-XVII в. |
| верфт - (нем. Werft от нидерл. werf)Мор. Място край море или река за строеж и ремонт на кораби. |
| гезме - само ед.Остар. Разходка. |
| гемия - мн. гемии, ж. Разг.Неголям кораб с платна.• Потънали му гемиите. Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа. |
| гений - геният, гения, мн. гении, м.1. Творец с висша творческа способност.2. Самата висша творческа способност. |
| герен - мн. герени, (два) герена, м. Диал.1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода.2. Ливада, поляна край село. |
| гетри - само мн.Гети. |
| дефис - мн. дефиси, (два) дефиса, м. Спец. Малко тире, което се използва при писане на сложни думи, напр. заместник-директор, синьо-червен... |
| дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2... |
| дебит - само ед. Спец. Количеството течност или газ, което преминава през дадено място за единица време. Воден дебит на извор. |
| дебри - само мн. 1. Гъсти, непроходими гори. 2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на матем... |
| дебют - мн. дебюти, (два) дебюта, м. 1. Първо излизане на сцена. 2. Първа публична изява. 3. Спец. В шахмата — начало на партия. |
| девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
| девиз - мн. девизи, (два) девиза, м. Кратко изречение, като изразява ръководеща поведението или дейността мисъл. Девизът на София е '... |
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| делим - делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делия - мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |