| -а- - Намерени са 112 думи от търсенето |
|---|
| тая - - вж. този. |
| таз - тазът, таза, мн. тазове, (два) таза, м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата. // прил. тазов, тазова, тазово, м... |
| там - нареч. 1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затво... |
| тас - тасът, таса, мн. тасове, (два) таса, м. 1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас. 2. Разг. Медна паница. // същ. умал. тас... |
| тат - татът, тата, мн. татове, м. Остар. Крадец, разбойник. |
| фар - фарът, фара, мн. фарове, (два) фара, м. 1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към к... |
| фал - фалът, фала, мн. фалове, (два) фала, м. 1. Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал. 2. Прен. Разг. Провал, несполук... |
| фас - фасът, фаса, мн. фасове, (два) фаса, м. 1. Остатък от изпушена цигара; угарка. Пълен с фасове пепелник. 2. Жарг. Цигара. Дай един ... |
| хак - хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак. ... |
| хал - халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът. |
| хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск... |
| хап - хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на... |
| хас - неизм. • Има си хас. Разг. Възможно ли е. |
| цап - междум. За наподобяване на звук от падане или удар. |
| цар - царят, царя, мн. царе, м. 1. Титла на монарх в България и Русия в миналото. 2. Владетел, който има такава титла. 3. Прен. Най-добъ... |
| чак - нареч. 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента,... |
| чад - чадът, чада, само ед., м. Остар. Задушлив дим, пушек. |
| чай - чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) чая, м. 1.Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа. съдържащи кофеин, се приготвя аромат... |
| чам - чамът, чама, мн. чамове, (два) чама, м. 1. Иглолистно дърво. 2. Само ед. Дървен материал от такива дървета. // прил. чамов. |
| чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. |