-а--о- - Намерени са 71 думи от търсенето |
наклон - мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, коят... |
наслов - мн. наслови, (два) наслова, м. Заглавие, тема, мото. |
наслоя - наслоиш, мин. св. наслоих, мин. прич. наслоил, св. — вж. наслоявам. |
настоя - настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, се. — вж. настоявам. |
палео- - Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др. |
пардон - междум. За изказване на извинение: простете, извинете. |
пастор - мн. пастори, м. 1. Протестантски свещеник. 2. Проповедник. // прил. пасторски, пасторска, пасторско, мн. пасторски. |
патрон - само ед. Лице, на чието име са наречени някоя организация или учебно заведение. // прил. патронен, патронна, патронно, мн. патронн... |
разкош - само ед. 1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош. 2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този... |
радио- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосиг... |
разбой - разбоят, разбоя, мн. разбой, (два) разбоя, м. Диал. Тъкачен стан. |
разбор - обикн. ед. 1. Спец. Разглеждане спецификата на даден текст откъм идеи, образи, граматичен строеж, стил и др.; анализ. Литературен ... |
развод - мн. разводи, (два) развода, м. Разделяне на двама съпрузи чрез съдебно дело. // прил. разводен, разводна, разводно, мн. разводни. |
развой - развоят, развоя, само ед., м. Развиване, развитие. Развой на икономиката. |
раздор - само ед. Вражда, борба, породена от неразбирателство. |
разкол - само ед. 1. Отстъпление от църковни догми, канони. 2. Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство. |
разно- - Първа съставна част на сложни думи със значение различен, отличаващ се, напр. разно-звучен, разнокалибрен, разноплеменен, разноцве... |
разнос - само ед. Разнасяне. // прил. разносен, разносна, разносно, мн. разносни. Разносна търговия. |
разпоя - разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св. — вж. разпоявам. |
разсол - само ед. 1. Кисело зеле. 2. Саламура. 3. Варено и осолено месо. |