| -а-и-- - Намерени са 108 думи от търсенето |
|---|
| паника - само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без ... |
| паница - мн. паници, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене. • За паница леща. Срещу нищожно възнаграж... |
| пасище - мн. пасища, ср. Място, определено за пасене на добитък. |
| патина - само ед. 1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. 2. Прен. Натрупване, наслояване. |
| патица - мн. патици, ж. Водоплаваща птица с широка човка, къса шия и плавателна ципа на краката. Дива патица. |
| радиус - обикн. ед. 1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на къл... |
| рабиня - мн. рабини, ж. Остар. Жена раб. |
| радика - само ед. Растение глухарче. |
| радио- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосиг... |
| радист - мн. радисти, м. Радиотелеграфист. |
| ракиен - ракиена, ракиено, мн. ракиени, прил. 1. Който е предназначен за ракия. Ракиено буре. 2. Който е от ракия. Ракиен аромат. |
| ракита - само ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството. // прил. ракитов, ракитова, ракитово, мн. ракит... |
| ралица - мн. ралици, ж. 1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране. 2. Дребно полско цвете със заострени цветчета. 3. Разг... |
| ранина - само ед. • На ранина. В ранни зори, в много ранна утрин. |
| раница - мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба. |
| рапира - мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх. |
| рапица - само ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове. // прил. рапичен, рапична, рапично, мн. рапични. Рапично масло. |
| расист - мн. расисти, м. Привърженик на расизма. // прил. расистки, расистка, расистко, мн. расистки. |
| сатира - мн. сатири, ж. 1. Разобличаваща ирония. 2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като зао... |
| садист - мн, садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. // прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки. |