gn - Намерени са 218 думи от търсенето |
гну - (англ. gnoo от афр. хотентотски)Зоол. Вид едра африканска антилопа, подобна на бик в главата и на кон в опашката и гривата. Connoc... |
агне - мн. агнета.Рожба на овца.// същ.умал. агънце, мн. агънца.//прил. агнешки. |
гной - гнойта, само ед., ж.Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пъл... |
гноя - гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв.За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.). |
гном - (нем. Gnom от срвеклат. gnomus вероят. от гр. gnome 'дух, разум')1. Мит. Име на земни духове - грозни уродливи джуджета,... |
гнус - неизм.• Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. |
гнет - гнетът, гнета, само ед., м.Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет. |
гнил - гнила, гнило, мн. гнили, прил.1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.2. Прен. Който е стигн... |
гния - гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.... |
агнец - само ед.1. Агне което се принаця в жертва.2. Прен. Изкупителна жертва.3. В църквата - кръстово изображение върху нафора. |
гнида - мн. гниди, ж.Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.// прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави. |
гнайс - гнайсът, гнайса, само ед., м.Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.// прил. гнайсов, гнайсова, г... |
гъгна - гъгнеш, мин. св. гъгнах, мин. прич. гъгнал, несв.Говоря неясно през нос.// същ. гъгнене, ср. |
гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
жегна - жегнеш, мин. св. жегнах, мин. прич. жегнал, св. — вж. жегвам. |
ръгна - ръгнеш, мин. св. ръгнах, мин. прич. ръгнал, св. - вж. ръгвам. |
гноен - гнойна, гнойно, мн. гнойни, прил.Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина. |
оагня - оагниш, мин. св. оагних, мин. прич. оагнил, св. — вж. оагням. |
огнен - огнена, огнено, мн. огнени, прил. 1. Който се състои от огън. Огнени езици. 2. В който гори огън. Огнена пещ. 3. Прен. Пламенен, б... |
огняр - огнярят, огняря, мн. огняри, м. Работник, който поддържа огъня в локомотив, в парова централа и др. // прил. огнярски, огнярска, о... |