| ----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| месач - мн. месачи, м. Работник във фурна, който меси хляб. |
| мета- - Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика... |
| метал - мн. метали, (два) метала, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимос... |
| метан - само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда. |
| метач - мн. метачи, м. 1. Човек, който мете. 2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства из... |
| метла - мн. метли, ж. 1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет. 2. Растение, от ко... |
| метна - метнеш, мин. св. метнах, мин. прич. метнал, св. —- вж. мятам. |
| мечка - мн. мечки, ж. 1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина. 2. Прен. Тромав, едър човек. 3. Разг. Среда от хляб, в която е по... |
| мечта - мн. мечти, ж. 1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя. 2. Предметът на желанията и стремежите. 3. П... |
| мешам - мешаш, несв. Разг. Какво. 1. Разбърквам с ръце или с нещо, правя на еднородна смес. 2. Пия различни видове алкохол. Не мешам вино ... |
| мешан - мешана, мешано, мн. мешани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е. • Мешана скара. Порция храна, в която са вклю... |
| мивка - мн. мивки, ж. Умивалник. |
| мигам - мигаш, несв. 1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо. 2. На кого. Давам знак на някого, намигвам. 3. Прен. Све... |
| мигар - част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул? |
| мигач - мн. мигачи, (два) мигача, м. 1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра. ... |
| мигла - мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда. |
| минал - минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членуван... |
| мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени... |
| мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |
| митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения. |