Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---- - Намерени са 1527 думи от търсенето
опна - опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам.
опра - опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам.
опус - мн. опуси, (два) опуса, м. 1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му. ...
оран - оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна...
орач - мн. орачи, м. Човек, който оре земята. // прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. орачески.
орда - мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.
орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о...
орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя.
ориз - само ед. 1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна. 2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз.
илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек.
имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом...
инак - нареч. Иначе.
инат - само ед. Разг. 1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2. Като пр...
ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа.
ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец.
каиш - мн. каиши, (два) каиша, м. Разг.1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.2. Колан от кожа.3. Бръснарско съоръжение...
каки - прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки.
кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин.
кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос...
каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: