Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 4183 думи от търсенето
разлюбвам - разлюбваш, несв. и разлюбя, се.; кого/какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя.
разлютвам - разлютваш, несв. Разлютявам.
разлюшкам - разлюшкаш, св. — вж. разлюшквам.
размазвам - размазваш, несв. и размажа, св. 1. Какво. Мажа в различни посоки на тънък пласт. Размазвам масло. 2. Какво. Смазвам. Размазах кома...
размахвам - размахваш, несв. и размахам, св.; какво. Махам нашироко, с голям обхват. Размахвам криле. — размахвам се/размахам се. Махам все по...
размацвам - размацваш, несв. и размацам, св.; какво. Разцапвам.
размачкам - размачкаш, св. — вж. размачквам.
размеквам - размекваш, несв. и размекна, св. 1. Какво. Правя да стане мек, да омекне. Размеквам хляб. 2. Прен. Кого. Правя да стане по-чувстви...
размервам - размерваш, несв. и размеря, св.; какво. 1. Определям размерите на нешо; измервам. 2. Разделям определено количество на части, като...
размесвам - размесваш, несв. и размеся, св.; какво. 1. Смесвам, разбърквам. Размесих картите. 2. Оформям тесто на отделни хлябове.
размирица - мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.
размириша - размиришеш, мин. св. размирисах, мин. прич. размирисал, св. — вж. размирисвам.
размирник - мн. размирници, м. 1. Човек, който предизвиква размирици. 2. Палавник, немирник.
размислям - размисляш, несв. и размисля, св. 1. Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам. Размислих добре и реши...
разнебитя - разнебитиш, мин. св. разнебитих, мин. прич. разнебитил, св. — вж. разнебитвам.
разнежвам - разнежваш, несв. и разнежа, св.; кого. Правя да стане нежен, да прояви любовта си, да не е строг и суров; разчувствам, затрогвам, ...
разнищвам - разнищваш, несв. и разнищя, св. 1. Какво. Изтеглям, издърпвам или скъсвам с дърпане нишки на някаква тъкан или на плетиво. Разнищв...
разноглед - разногледа, разногледо, мн. разногледи, прил. На когото очите гледат в различни посоки; кривоглед. // същ. разногледство, ср.
разносвач - мн. разносвачи, м. 1. Човек, който разнася различни неща на различни места. 2. Пощенски служител, който разнася кореспонденцията и...
разоблича - разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: