Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 4183 думи от търсенето
ръководен - ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган.
ръкоделие - мн. ръкоделия, ср. 1. Само ед. Извършване на женска работа — плетене, шиене и др. 2. Предмет, който е обект или резултат от такава...
ръкомахам - ръкомахаш, несв. Махам с ръка в израз на нещо.
ръкопашен - ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка.
стопкадър - мн. стопкадри, (два) стопкадъра, м. Спец. 1. Само ед. Похват в кинематографията и телевизията, при който изобразяваното на екрана ...
стръмнина - мн. стръмнини, ж. 1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината. 2. Само ед. Качество на стръмен.
стъмва се - несв. и стъмна се, св.; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.
съветница - мн. съветници, ж. Жена съветник.
съзвездие - мн. съзвездия, ср. 1. Отделна група звезди, които образуват фигура. Зодиакално съзвездие. 2. Прен. Група от видни, знаменити, тала...
съобщение - мн. съобщения, ср. 1. Това, което се съобщава; известие. Радиото предаде съобщение за срещата. 2. Обикн. мн. Възможност за общуван...
сърцевина - мн. сърцевини, ж. 1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила. 2. Вътрешна месеста част на ...
c или със - предлог. 1. За изразяване на съвместни отношения. Ще дойде с приятелката си. 2. За изразяване на инструментално отношение. Защо пи...
саменичък - саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам.
саморасъл - саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил. 1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи. 2. Прен. За талан...
саморъчен - саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил. 1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Самор...
сбръчквам - сбръчкваш, несв. и сбръчкам, св.; какво. Правя да стане на бръчки. Сбръчквам недоволно устни. — сбръчквам се/сбръчкам се. Ставам н...
сбъдна се - сбъднеш се, мин. св. сбъднах се, мин. прич. сбъднал се, св. — вж. сбъдвам се.
свързочен - свързочна, свързочно, мн. свързочни, прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части.
свъртя се - свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св. — вж. свъртам се.
сгърбя се - сгърбиш се, мин. св. сгърбих се, мин. прич. сгърбил се, св. — вж. сгърбвам се.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: