шутът, шута, мн. шутове. 1. Истор. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник. 2. Прен. Пренсбр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение. // прил. шутовски.
Съновник: Шут
шутираш ли при спортна игра насън, наяве ще нанесеш съкрушителен удар на неприятелите си.