Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

шуртиш, мин. св. шуртях, мин. прич. шуртял, несв. Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя. // същ. шуртене, ср.

šurtâ

Всички думи от тълковния речник по азбучен ред:

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я