шен - Намерени са 136 думи от търсенето |
овчедушен - овчедушна, овчедушно, мн. овчедушни, прил. Покорен, глупав, със слаба воля. |
нарушение - мн. нарушения, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение. |
погашение - мн. погашения, ср. 1. Изплащане на дълг. 2. Вноска за изплащане на дълг. |
тогавашен - тогавашна, тогавашно, мн. тогавашни, прил. Който е съществувал тогава. Проф. Иванов, тогавашен асистент, произнесъл слово. Тогаваш... |
украшение - мн. украшения, ср. 1. Това, което служи за украса. Коледни украшения. 2. Бижута. Златни украшения. |
отколешен - отколешна, отколешно, мн. отколешни, прил. Отдавнашен. Отколешни мечти. |
отношение - мн. отношения, ср. 1. Взаимна връзка между различни предмети, явления, величини. 2. Само мн. Взаимно общуване. Дипломатически отно... |
повишение - само ед. 1. Увеличаване. Повишение на температурите. 2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата. |
покушение - мн. покушения, ср. Организирано нападение с цел убийство. |
изкушение - мн. изкушения, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения. |
неуспешен - неуспешна, неуспешно, мн. неуспешни, прил. Който завършва с неуспех. Неуспешни опити. |
безгрешен - безгрешна, безгрешно, мн. безгрешни.Който няма грехове или не допуска грешки. |
безстрашен - безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни.Който е лишен от страх; смел, храбър.// нареч. безстрашно.// същ. безстрашие. |
възвишение - мн. възвишения, ср.Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка. |
недовършен - недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд. // същ... |
съглашение - мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашен... |
доскорошен - доскорошна, доскорошно, мн. доскорошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскороше... |
добродушен - добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил. 1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек. 2. Който изразя... |
единодушен - единодушна, единодушно, мн. единодушни, прил. Който проявява или изразява единодушие. // нареч. единодушно. Гласувахме единодушно. |
непослушен - непослушна, непослушно, мн. непослушни, прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете. |