чир - Намерени са 21 думи от търсенето |
чар - чарът, чара, мн. чарове, (два) чара, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката. |
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер. |
вир - вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.2. Диал. Локва, гьол.// същ. умал. вирче. |
кир - кирта, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня. |
мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми... |
пир - пирът, пира. мн. пирове, (два) пира, м. Голямо тържествено и/или обилно угощение. |
чий - чия, чие, мн. чии, въпр. мест. 1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице на кого. Чие е това дете? Чии са тези р... |
чим - чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха ... |
чин - чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка. |
чип - чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос — малък, с вирнат нагоре край. |
чит - междум. За изпъждане на куче; чиба. |
шир - ширта, само ед. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширене. Небесна шир. |
щир - щирът, щира, само ед., м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места. |
чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който
учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
чироз - мн. чирози, (два) чироза, м. 1. Осолена сушена скумрия. 2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек. • Като чироз. Извънредно слаб. |
чирен - мн. чирени, (два) чирена, м. Диал. Дръжка на нож. |
чиреп - мн. чирепи, (два) чирепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд. |
чирикам - чирикаш, несв. За птица — издавам висок звук; цвъртя, чуруликам. |
чиракувам - чиракуваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.). |
чик-чирик - междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови. |