| чаро - Намерени са 15 думи от търсенето |
|---|
| каро - мн. кари, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари. |
| чадо - мн. чада, ср. 1. Чедо. 2. Обръщение на духовно лице към мирянин. |
| чарк - чаркът, чарка, мн. чаркове, (два) чарка, м. 1. Истор. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода. 2. Разг. ... |
| чаровен - чаровна, чаровно, мн. чаровни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна у... |
| чародей - чародеят, чародея, мн. чародеи, м. Вълшебник, магьосник. Като чародей лекарят премахна болката. // прил. чародейски. |
| очаровам - очароваш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам възхищение, харесвам се много. Изпълнението му очарова публиката. — очаровам се. И... |
| чародеен - чародейна, чародейно, мн. чародейни, прил. 1. Който върши чудеса; вълшебен. 2. Който покорява с чара си; прелестен. |
| очарование - мн. очарования, ср. Обаяние, прелест. |
| разочаровам - разочароваш, несв. и св.; кого. Предизвиквам разочарование. — разочаровам се. Обхваща ме разочарование. |
| разочарован - разочарована, разочаровано, мн. разочаровани, прил. Който се е разочаровал. // същ. разочарованост, разочароваността, ж. |
| чародейство - мн. чародейства, ср. 1. Магия, вълшебство. 2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние. |
| очарователен - очарователна, очарователно, мн. очарователни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче. |
| чародействам - чародействаш, несв. Върша чародейство. |
| разочарование - само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование. |
| чародействувам - чародействуваш, несв. Чародействам. |