цвъртиш, мин. св. цвъртях, мин. прич. цвъртял, несв. 1. За птици и някои животни —
издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъртяха врабчета. Мишката цвъртеше уплашено в лапите на котката. 2. Прен.
Издавам подобни звуци.
Върху скарата цвъртяха кебапчета.