хубава,
хубаво, мн. хубави, прил. 1.
Който е с
приятен външен вид;
красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома. 2. Който е приятен за сетивата. Хубава храна. Хубава миризма. Хубава песен. 3. Който се оценява положително, който притежава достойнства; добър. Хубаво възпитание. Хубава постъпка. Хубаво преживяване. 4. Доброкачествен. Хубаво списание. Хубав миксер. 5. Разг. Който е в голям размер или в голямо количество; изобилен. Хубава реколта. 6. За време — който е слънчев, безоблачен, топъл. Хубав ден. 7. Разг. Ирон. Лош. Хубава работа! // прил. умал. хубавичък, хубавичка, хубавичко, мн. хубавички.