| уni - Намерени са 57 думи от търсенето |
|---|
| руни - само мн. Спец. Древни писмени знаци. |
| унил - унила, унило, мн. унили, прил. 1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен. 2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили... |
| уния - мн. унии, ж. Спец. 1. Съюз между две държави, между съюзи или организации в областта на икономиката, образованието и др. 2. Обедин... |
| униат - мн. униати, м. Привърженик на църковна уния. // прил. униатски, униатска, униатско, мн. униатски. |
| унижа - унижиш, мин. св. унижих, мин. прич. унижил, св. — вж. унижавам. |
| унизя - унизиш, мин. св. унизих, мин. прич. унизил, св. — вж. унизявам. |
| фуния - мн. фунии, ж. 1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния. 2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, уд... |
| туника - мн. туники, ж. 1. Истор. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата. 2. Вид танцов костюм. 3. Дълга бл... |
| унивам - униваш, несв. Обикн. с отрицание. Падам духом, умърлушвам се, посървам. Не унивай, горе главата! |
| унисон - само ед. 1. Спец. В музиката - съзвучие на два или повече тона с еднаква височина. 2. Прен. Единомислие, единодействие, съгласие. ... |
| бунище - мн. бунища.Място, където се изхвърлят тор, смет и други боклуци. |
| уникум - само ед. 1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си. 2. Прен. Разг. Своеобразен човек. |
| униние - само ед. Унилост. |
| луничка - мн. лунички, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът е осеян с лунички. |
| луничав - луничава, луничаво, мн. луничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос. |
| унищожа - унищожиш, мин. св. унищожих, мин. прич. унищожил, св. — вж. унищожавам. |
| муниция - мн. муниции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение. // прил. муниционен, муниционна, муниционно, мн. муниционни. Муниционен... |
| петуния - мн. петунии, ж. Градинско цвете с ароматни фуниевидни цветове с различна окраска. |
| универс - само ед. Вселена, всемир, свят. |
| амуниция - мн. амуниции.Екипировка на военен (без оръжия и дрехи); снаряжение.// прил. амуниционен, амуниционна, амуниционно, мн. амуниционни... |