| у---в-- - Намерени са 37 думи от търсенето |
|---|
| улучвам - улучваш, несв. и улуча, св. 1. Какво/кого, в какво. При стрелба уцелвам, попадам в цел. Улучвам дърво. Улучвам заек. Улучи го в съ... |
| умервам - умерваш, несв. и умеря, св. Улучвам. Умерих центъра на кръга. Умерих хубаво време. |
| упоявам - упояваш, несв. и упоя, св. 1. Кого/какво. Приспивам, замайвам (с упойка, наркотик и др). 2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). ... |
| уронвам - уронваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа. — уронвам се/уроня се. Накърнявам се, засягам се. |
| усилвам - усилваш, несв. и усиля, св.; какво. Правя да стане по-силен, по-бърз, по-здрав. Усилвам скоростта си. Усилвам позициите. Усилвам с... |
| усмивка - мн. усмивки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко ... |
| успявам - успяваш, несв. и успея, св. 1. Сполучвам, смогвам да направя нещо. Успях да и се обадя въпреки лошата телефонна връзка. Успях да с... |
| уставен - уставна, уставно, мн. уставни, прил. Който се отнася до устав. Уставни принципи. • Уставен капитал. Начална сума на фирма (предпри... |
| усуквам - усукваш, несв. и усуча, св. 1. Какво. Завивам нещо пластично около собствената му ос. Усуквам конец. 2. Какво. Увивам около нещо д... |
| утихвам - утихваш, несв. и утихна, св. 1. Ставам тих; умълчавам се. Децата утихнаха. 2. Прен. За силен вятър, дъжд, буря — ставам по-слаб; с... |
| ухажвам - ухажваш, несв.; кого. 1. Задирям, оказвам специално внимание на жена, за да спечеля любовта и. Цяла вечер ухажва съседката си по м... |
| ухапвам - ухапваш, несв. и ухапя, св. 1. Кого/какво. Наранявам, като захапвам. Ухапа я куче. 2. Кого/какво. За змия, насекоми — впръсквам от... |
| уцелвам - уцелваш, несв. и уцеля, св.; какво/кого. Улучвам (цел, момент). Уцели един гълъб. Уцели сгоден момент да го разпита. |
| учудвам - учудваш, несв. и учудя, се.; кого. Предизвиквам почуда; удивлявам, смайвам. Учудваш ме с енергията си. — учудвам се/учудя се. Изпи... |
| условен - условна, условно, мн. условни, прил. 1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на... |
| условие - мн. условия, ср. 1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.... |
| умствен - умствена, умствено, мн. умствени, прил. Който се отнася до ум. Умствен труд. Умствена умора. // нареч. умствено. • Умствен багаж. ... |