уверяваш, несв. и
уверя, св.;
кого.
Карам някого да повярва в
нещо; убеждавам, увещавам. Уверявам го в чувствата си. Увери я, че с тази рокля е най-хубава. — уверявам се/ уверя се. Започвам да вярвам в нещо; убеждавам се, ставам сигурен. Увери се, че той наистина е честен с нея. Уверих се, че има по-важни неща от изпитите.