търпиш, мин. св. търпях, мин. прич. търпял, несв. 1.
Понасям твърдо, безропотно.
Търпя болките. 2.
Издържам в
течение на
известно време. 3. Какво. Примирявам се със съществуването на нещо. Търпя нечии пропуски. 4. Кого/какво. Примирявам се с проявите на някого, понасям съществуването му. Не мога да го търпя. 5. Какво. Изпитвам нещо неприятно; изживявам. Търпя несгоди и лишения. 6. Какво. Съвместим съм с нещо; допускам, позволявам. Проектът търпи промени. Работата не търпи отлагане.