| тря - Намерени са 66 думи от търсенето |
|---|
| тая - - вж. този. |
| тоя - — вж. този. |
| тия - — вж. този. |
| тътря - тътреш и тътриш, мин. св. тътрах и тътрих, мин. прич. тътрал и тътрил, несв. 1. Какво. Влача с усилие, мъкна. 2. Кого. Водя със се... |
| остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |
| отряд - мн. отряди, (два) отряда, м. Отред. |
| пъстря - пъстриш, мин. св. пъстрих, мин. прич. пъстрил, несв.; какво. Правя нещо да стане пъстро; шаря. Пъстря рисунката си. |
| трясък - мн. трясъци, (два) трясъка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се до... |
| кастря - кастриш, мин. св. кастрих, мин. прич. кастрил, несв. 1. Какво. Орязвам или подрязвам клони на дърво. Всяка година кастрят тополите... |
| пастря - пастриш, мин. св. пастрих, мин. прич. пастрил, несв. Разг. Какво. Пазя, пестя. Пастря парите си. |
| стряха - мн. стрехи, ж. 1. Долна част на покрив (обикн. наклонен), която пази сухо около стените и по която гнездят птици. 2. Покрив. Вижда... |
| трябва - безл. 1. Нужно е, необходимо е, изисква се. За да пееш в хор, трябва да имаш хубав глас. 2. Възможно е, може би, по всяка вероятно... |
| бистря - бистриш, мин. св. бистрих, мин. прич. бистрил, несв.; какво.Правя да стане бистър. — бистри се. Ставам бистър.• Бистря политика. Р... |
| заостря - заостриш, мин. св. заострих, мин. прич. заострил, св. — вж. заострям. |
| затътря - затътриш, мин. св. затъ трих, мин. прич. затътрил, св. — вж. затътрям. |
| дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
| отрязък - мн. отрязъци, (два) отрязъка, м. 1. Неголяма отрязана част от нещо. 2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; тал... |
| потътря - потътреш и потътриш, мин. св. потътрах и потътрих, мин. прич. потътрал и потътрил, св. — вж. потътрям. |
| изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям. |
| наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. |