тровиш, мин. св. трових, мин. прич. тровил, несв. 1. Кого/какво.
Давам отрова, за да
убия.
Тровя хлебарки. 2. Кого/какво.
Увреждам организма, убивам. Въздухът трови жителите на града. Цигарите ме тровят. 3. Прен. Кого. Измъчвам, причинявам мъка, грижи, тревога. Всеки ден трови майка си с поведението си. — тровя се. 1. Тровя себе си. 2. Прен. Ядосвам се, измъчвам се. // същ. тровене, ср. • Тровя си душата/живота. Ядосвам се много.