топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.;
какво. 1.
Поставям в
течност;
натопявам.
Топя цветята във вода. 2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др. 3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми.