мн. токмаци, (два) токмака, м. Разг. 1. Чукало за хаванче, за
тъпан и др. 2. Всяко
тежко удебеление в края на
нещо дълго. Дървото се
изтръгна с
голям токмак от корени и пръст. 3. Прен. За дете. животно — този. който е набит, стегнат, тежък. 4. Прен. Глупав, недодялан човек. // същ. умал. токмаче, мн. токмачета. ср.