тир - Намерени са 194 думи от търсенето |
натиря - натириш, мин. св. натирих, мин. прич. натирил, св. — вж. натирвам. |
пастир - мн. пастири, м. 1. Човек, който пасе добитък. 2. Духовник, който отговаря за група хора. // прил. пастирски, пастирска, пастирско,... |
сатира - мн. сатири, ж. 1. Разобличаваща ирония. 2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като зао... |
тирада - мн. тиради, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради. |
богатир - (рус. богатирь от перс.)Юнак, герой.// Прил. богатирски. |
ватирам - (нем. wattieren)1. Подплатявам свата.2. Разчепквам откъм едната страна трикотажна тъкан. |
датирам - датираш, несв. и св. 1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка. ... |
котирам - котираш, несв. и св. какво. Определям борсовата цена на ценни книжа, стоки и др. — котирам се. 1. Имам цена на борсата. 2. Търся с... |
оптирам - оптираш, несв. и св. 1. Извършвам опта-ция. 2. Избирам от няколко възможности една. |
матирам - матираш, несв. и св.; кого. 1. Обявявам мат при игра на шах. 2. Прен. Побеждавам, поставям в безизходно положение. |
мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета. |
натирям - натиряш, несв. Натирвам. |
пластир - мн. пластири, (два) пластира, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място. |
псалтир - само ед. Част от Библията, която съдържа текстове на псалми. |
сатирик - мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература. |
тиранти - само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти. |
тиранин - мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството. |
тирания - само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания. |
цитирам - цитираш, несв. и св. 1. Привеждам цитат. 2. Какво/кого. Отбелязвам, казвам, споменавам. |
пунктир - мн пунктири, (два) пунктира, м. Линия от точки или от къси чертички с разстояние между тях. |