тина - Намерени са 54 думи от търсенето |
платина - само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят. // прил. платинен, платинена, платинено, мн. платинени. П... |
стотина - числ. Около сто. |
третина - мн. третини, ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството. |
бюлетина - мн. бюлетини.Листче с имена на кандидати за избор чрез тайно гласуване. |
гетинакс - само ед.Спец. Електроизолационен пластичен материал от хартиени слоеве, напоени със синтетична смола. |
гилотина - мн. гилотини, ж.1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт.2. Спец. В техниката — нож, прикрепен на ... |
десетина - числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета. |
издатина - мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина. |
издутина - мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На чело... |
тлъстина - мн. тлъстини, ж. Мазнина, която се съдържа в животински организъм. Агнето е само тлъстини. Талията и е облепена с тлъстини. |
лудетина - мн. лудетини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек. |
наистина - нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна. |
неистина - мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини. // прил. неистинен, неистинна, неистинно,... |
нестинар - нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава. |
подутина - мн. подутини, ж. Подуто място. |
простина - простинеш, мин. св. простинах, мин. прич. простинал, св. — вж. простивам. |
секстина - мн. секстини, ж. Спец. В литературата — строфа от шест стиха с кръстосана рима. |
карантина - само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има кара... |
пукнатина - мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др.; це... |
цепнатина - мн. цепнатини, ж. 1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала. 2. Цепка (в 1 знач.). |