теркът, терка, мн. теркове, (два) терка, м. Остар. 1.
Образец,
модел,
калъп. 2.
Еталон за
кройка. Шия по терк. 3. Прен. Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш. 4. Разг. Като прил., неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.