с-ъ---- - Намерени са 32 думи от търсенето |
свършен - свършена, свършено, мн. свършени, прил. 1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа. 2. Спец. В граматиката - който изразява... |
сбъркам - сбъркаш, св. — вж. сбърквам. |
сбъркан - сбъркана, сбъркано, мн. сбъркани, прил. 1. Който е сгрешен, объркан. Сбъркана задача. 2. Който е объркан, смаян. Сбъркан е от това... |
свършек - само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек. |
свъсвам - свъсваш, несв. и свъся, св.: какво. Намръщвам веждите и челото си. |
сгъваем - сгъваема, сгъваемо, мн. сгъваеми, прил. Който може да се сгъва, като заема по-малко място. Сгъваем стол. Сгъваем чадър. |
сгъстен - сгъстена, сгъстено, мн. сгъстени, прил. 1. Който е станал по-гъст. Сгъстеният сос се подправя на вкус. 2. Прен. Натоварен, прекале... |
сдъвкам - сдъвкаш, св. Сдъвча. |
сдържам - сдържаш, несв. и сдържа, св.; какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си. — сдържам се/ сдържа... |
сдържан - сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил. 1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си. 2. Резервиран, предпазлив, хладен. ... |
скълцам - скълцаш, св. — вж. скълцвам. |
скърцам - скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца. • Скърцам със зъби. 1. Въздържам се,... |
скъсвам - скъсваш, несв. и скъсам, св. 1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъс... |
скътвам - скътваш, несв. и скътам, св.; какво. Разг. 1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръс... |
слънчев - слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слън... |
смъдвам - смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва. |
смъквам - смъкваш, несв. и смъкна, св. 1. Какво/ кого. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака. 2. ... |
смъмрям - смъмряш, несв. и смъмря, св.; кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга. |
смънкам - смънкаш, св. — вж. смънквам. |
смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич... |