строга, строго, мн. строги, прил. 1.
Който е с големи изисквания;
взискателен.
Строг човек. Строго
наблюдение. 2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров. Имам строги родители. Строг морал. 3. Който е проява на сериозност. Строг поглед. 4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно. Строго разписание. 6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. Строго подреждане. 5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток. Строги мерки. 6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. Строго подреждане. Строго обзавеждане. Строго облекло. // нареч. строго. // същ. строгост, строгостта, ж.
че си, ако сънуваш, ще страдаш от угризения. друг ако е строг, ще имаш респект от някого.