стопяваш, несв. и стопя, св. 1. Какво/ кого. Топяизцяло, докрай. Стопявам лед. Стопявам желязо. Болестта я стопи. 2. Какво. Правя да се изгуби, да изчезне. Обидата стопи усмивката му. — стопявам се/стопя се. Топя се изцяло, докрай. Снегът се стопи. Болната се стопи. Куражът им се стопи.